Мда, осъзнах че ти си просто един наркотик за мен и ще е мн трудно да се откажа от теб, сигурно ще е доста болезнена абстиненция, но пък 1 порок по-малко…
Хм понеделник, фев 23 2009
Размисли... 9:20 pm
Усещането че губиш нещо, то те обзема от рано и не си тръгва докато наистина не загубиш това за което си се притеснявал… а тогава вече е твърде късно да направиш каквото и да е. Аз питам, какво да правя когато усещам че губя някого? Според мен ключът е в промяната. Не ставай предсказуем, не ставай обикновен, не бъди част от ежедневието, защото то задушава и убива всичко хубаво и красиво за което се бориш. Недей си отива, не мога да те загубя пак, няма да го преживея =(
Blutengel again петък, фев 13 2009
Размисли... 2:21 pm
Ела, ела с нас в ноща… остави деня и се предай в нежната прегръдка на мрака… ние можем да променим живота ти, единственото което трябва да направиш е да умреш, да оставиш човешкия живот зад себе си, да забравиш всичко каквото си бил досега и да се събудиш в новият си живот като дете на ноща. Ела, ела и ни подай ръката си, ние ще те водим през сенките и ще танцуваме на лунна светлина… ела в нашия свят на удоволствия, наслади и кървави мечти… Ела, ела с нас и никога повече не ще чувстваш тъга или самота, не ще се отрони повече нито една сълза от измореното ти лице, ще въдеш вечно щастлив и обичан…. Ела, ела с нас и бъди вечно млад и красив…вечно търсещ, вечно летящ в ноща, вечно в правилната посока… Ела, ела с нас…в царството на Ноща, и царувай с нас над обречените…
Гарванът. неделя, ное 9 2008
Размисли... 6:09 pm
От надежди изпреварван, викнах аз, готов да вярвам:
„Предскажи, о, древен Гарван – там, зад синия простор,
дето божий Рай сияе, ще ли видя и узная
взетата от бога в Рая в ангелския светъл хор,
що зоват Ленора в Рая ангелите в божий хор?“
Той отвърна: „Nevermore!“
„Не! – извиках, пламнал в огън. – Този грак е твойто сбогом!
Чуй! Иди си ти отново в черния Плутонов хор!
Не оставяй знак за спомен тук от теб, о, вероломен!
Остави ме сам, бездомен! Махвай се от моя взор!
Чуй! Изтръгвай от сърце ми своя клюн и своя взор!“
Той програка: „Nevermore!“
==================================
Това по-горе е любимият ми цитат от Гарванът на Едгар Алън По
http://www.litclub.com/library/prev/poe/raven3.html - цялото произведение.
Горд съм! вторник, авг 26 2008
Размисли... 11:49 pm
Горд съм, че във времена на предатели, изменници и двуличници, на непрекъснато променящи се интереси съм син на може би последната останала истинска нация на този свят, на последната нация не криеща интересите си, защитаваща свободата и бореща се срещу тиранията и беззаконието в света!
ДНЕС Е ДЕН ДА БЪДА ГОРД ЧЕ СЪМ СИН НА РУСИЯ !
ГОРД СЪМ С ДЕЛАТА НА ПРЕЗИДЕНТА НИ !
ГОРД СЪМ ЧЕ НА АМЕРИКА БЕ ПОКАЗАНО ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА КОМАНДВА СВЕТА И ДА ГО НАРЕДИ КАКТО ТЯ ИСКА !
НАДЕЖДАТА ЗА СПАСЕНИЕ НА СВЕТА Е ЖИВА !
ДА ЖИВЕЕ РУСИЯ !
A few words of wisdom неделя, авг 24 2008
Размисли... 3:27 pm
Сега когато си седя вкъщи болен и изтощен се замислям. Замислям се за това, какви са били малките неща който са ме направили човека който съм днес. Кой са тези малки повратни точки в моя живот помогнали ми да израсна, да отворя очите си помогнали ми да осъзная истинското си аз. Тези дни едно от тези неща може би си отиде. Това нещо което ме бе насочило малко или много към тъмната страна на живота, към ноща, към тъмнината. Мога ли да продължа без него? Със сигурност! Мисля си че дори от човек да бъдат отнети нещата който са го определяли като някой, той не ще изгуби същноста си. Изградената с години личност и характер не могат да бъдат разрушени лесно, стига да са стабилни, стига човек да осъзнава кой е и къде му е мястото то той е много силен и труден противник. А такива хора мн рядко се намират. Но затова пък откриеш ли ги са безценни.
А тези мисли имаха различен вид вчера вечерта когато се родиха в болния ми мозък :Ь То от треската вс се променя… 
Напоследък се чудя още колко ще мине докато съвсем изгубя ума си, за сега имам сили и се боря, но докога?
Линда – Отпусти меня….;)
Не мога. неделя, дек 16 2007
Размисли... 10:07 pm
Не мога, не мога повече да се преструвам на нещо което не съм няма и да бъда. Не мога, не мога повече да крада секунди, защото знам че мога… Не мога да се преструвам че ще е така завинаги. Опитвам се да огъна истината. Не мога да се преструвам че съм този когото искаш, аз съм себе си, а това май не е много хубав човек. Не мога да съм човека когото искаш, затова отделям пътя си от теб…Няма връщане назад, искам да бъда отхвърлен встрани, затова ме остави…нека върна живота си колкото и нищожен да е той за теб… Май ще е по-добре да си бъда сам… Наясякъде и винаги сам във всичко … защото най-лошата част от теб…. съм аз… Остави ме, ще ме боли по-малко когато съм далеч от теб… когато успея да забравя прекараното време… Моля те, не ме карай да признавам това което е истина…
Мислех си че искам да бъда обичан, но явно не е така.
I WANNA BE PUSHED ASIDE SO LET ME GO !
Явно никой никога няма да ме хареса такъв какъвто съм… =/
Опитвам се да се откъсна от теб, опитвам се да подтисна това което наистина чувствам, опитвам се да се правя че не ме боли а боли много =/ Боли от неизвестноста, боли от теб =/ Боли ме също от това че се правя на някой когото не съм, и не мога да спра защото явно е по силно от мен, как да кажа на едно дете че съм го лъгал заради собствената ми изгода била тя и минимална =/
Искам да бъда обичан, но от когото аз искам =/ което никога не се получава =/
Даже сам си противореча… =(
Защо всичко което правя за другите се обръща срещу мен? Защо… защо… защо…
ANYWHERE ON MY OWN !
The world has forgotten you… неделя, окт 28 2007
Размисли... 8:24 pm
Седя си аз тука и си мисля под разни тежки индъстриъл биитове…май останах без приятел близък. Седя си и се чудя с кой да си поговоря, на кого да излея болката си насъбрала се тук няколко дни и не намирам някой който знам че му пука, който може да ме разбере… боже колко сам се почувствах… Явно нямам приятели, има просто хора който си мислят “я тоз е забавен, що да не се правя че съм му приятел” ама като същия този е тъжен и има нужда от малко подкрепа се оказва че всъщност никой не иска да се занимава с този тъжен човек, всеки го избягва… =( нима аз се отнасях така с вас когато имахте нужда от подкрепа, от някой на когото да си кажете мъката…
Още не знам какво да правя, много ме боли в момента… едно е сигурно ще си променя отношението.
събота, сеп 22 2007
Размисли... 1:52 am
Студено ми е. Тъпо ми е. Мързи ме да ходя в тъпия Амор. Опитвам се да мисля философски и някъде ми се губи връзката… Пък разни интересни мисли ми се появяват. Заел съм някаква доста странна позиция. Наблюдавам ги тия хора как живеят толкова безгрижно, занимават ги толкова малки и незначителни неща… Оставам с впечатлението че живея във време в което вече всичко е постигнато и хората консумират светлото бъдеще. Какво е постигнато? Унищожавате планетата си, избивате се помежду си, а ако не умрете от човек ви убива крехкоста на тялото и живота ви, а ако сте късметлии се депресирате и се самоубивате. Светлото бъдеще е доста далече драго човечество. Само че ти забрави за проблемите си и живееш 3тото хилядолетие сякаш ще има още 1000 след него. Буквално всеки сякаш се е юрнал сега да си живее живота. Той че живота ви е кратък така е. Ама човек не живее само докато диша. Забравихте и това. За това нашето време ще остане без великите си личности който ще се помнят през вековете. Сякаш цялата смелост на човешкия род е изчерпана, няма вече смели и горди хора които да стоят зад идейте си, да живеят и умират за тях. Всичко се разми до такава степен че, псевдо-всякакви има навсякъде. Имаме си псевдо патриоти, псевдо държавници, псевдо хора с една дума. Преди беше чест да си част от човешката раса. Сега е оскърбително. Идеята на светлото бъдеще се превръща в неосъществима. С тази непрекъснато нарастваща неграмотност. То скоро няма да знаят какво е бъдеще. Ами морал, идеали? По висши идей. Загубени и забравени думи в сенките на историята. Желанията на хората станаха толкова прости, материалистични… незначителни. Сякаш вече няма за какво да се бориш в този свят. Сякаш всички бойни полета замлъкнаха и смелите войни спят дълбок вековен сън. Спете вий велики и могъщи. Времето ви отново ще настане. Отново ще имат нужда от вас армиите на света. О вие синове на богове. Отново честа ще ви призове да заемете местата си в предните редици на битката. Това което има нужда човечеството е война. Голяма, всепомитаща. Отново Европа трябва да бъде напоена с кръвта на патриотите, на войните заставащи зад честа и името на държавата си. И ще победи не по силната, а по-истинската армия. Как може да разчиташ на някого когото плащаш да се бие за честа на родината ти. Никой освен теб не може да се бори с повече желание, с повече хъс за родината си. Никоя наемна армия не е по силна от едно опълчение от истински патриоти. Това от което вие имате нужда е война. Война в която да изгорят всичките сегашни идей. Война след която да се върнат старите модели на управление. Демокрация. Каква илюзия… власт на народа… ха ха… Народа е глупав. Не иска власт. Иска да си живее кротко. Да яде пие и ебе колктоо се може повече. И вие давате власт в ръцете на тези същества. Колко глупаво. Но то се показва на всеки избори. Гласуват 30/40 %. Ами останалите? Какво е за тях демокрацията? Виждате те не искат власт. Не искат да управляват съдбите си. За тях е все едно стига да им е изгодно. Ах колко по добре е абсолютизма, колко по добре е комунизма. Никаква власт за народа. И тогава се започват роптания. Но хората са глупави, те трябва да вървят срещу нещо за да съществуват. Няма идеална държава. С даването на глас и воля на народа идват толкова мн проблеми. Война. Война. Война. Искате я но още не го осъзнавате, а тези осъзнали го нямат още достатъчно сила за да я започнат. Но скоро. Земята ще изгори в пламъците на огнеметите. Ще се удави в кръвта на невинните. НЕВИННИ НЯМА. Всеки има вина, с ежедневието си, със съществуването си. А колко хора дори не осъзнават какво правят. Ще осъзнаят. В деня на страшния съд. Ако такъв има. А ще има. Макар и не в библейския му вид. Всеки ще плати за делата си. Сигурно и аз. Пишейки това осъзнавам колко човешки черти споделям и се старая да ги изкореня. Човешката природа е силна даже много. Трудно е да се бориш с нея. Когато я надвиеш обаче се чувстваш наистина свободен. Свобода. Ето още една ключова дума. Трябва всеки да се запита. Свободен ли е? Ако да то в какво се изразява свободата ви. Та вие я приемате за даденост. А тя е само дума на хартия. Вие не сте свободни. Дори следването на мейнстриима не е свобода. Това е самооковаване в веригите на нещо което не разбирате напълно, нещо което много други правят и ви се струва модерно. Струва ви се че ще добиете някакви изгоди от това. Единственото е че губиш свободата си. Та свободата е това да можеш да си този който наистина искаш а не подражание на нещо и някого. Уникалноста се изгуби. Вървиш и виждаш еднакви лица, лица който си виждал вече, знаеш как реагират как мислят… как ще отговорят. Дразнещо е. Все по рядко срещам уникални личности. Всеки някак си се опитва не да е уникален. Не да е цяло, а по скоро да е част от цяло. Та това ви отнема свободата. Налагате си да следвате нещо. Къде ви е свободата? Трябва ли ви тя? Май не…готови сте да я размените за чаша вино. Та нали за тази Свобода вашите прадеди умираха и се бореха. Сега вие я предавате… Предавате живота идейте идеалите на толкова велики хора. Ах как ли се обръщат в гроба тези велики личности. Свободата за вас стана разменна монета. Още нещо което да продадете. Продайте и душите си тогава. Но вие вече сте ги продали. За сляпата илюзия на любовта. За нещо толкова първично. Но за вас и любовта е размито понятие. Липсва силата и. Липсва силата и да води, да напътства, да насърчава да дава устрем. Не вие я ползвате като оправдание. А тя не е оправдание. Причина е, но не и оправдание. Колко сила ми е давала през годините. Колко неща постигнах осланяйки се на нея. Беше ми светлина в тъмнината, беше и мрак в душата ми. Винаги я пазя в себе си, но никога пак няма да и се предам така сляпо. Няма повече тя да управлява действията ми, ще ми бъде съветник. Сега аз я държа на кайшка и се възползвам от нея. А тя е звяр. Само гледа да ухапе там където най боли. Сега знам как да я използвам. А тя трябва да се използва внимателно и в малки дози. Иначе те поглъща, дъвче и изплюва. Звяр. Но сега звяра е в клетка. Сърцето си извадих и сега съм не просто празен, сега мрак обитава съзнанието ми. А това да извадиш сърцето си не било толкова страшно. Боли. Ползата е огромна. Можах да видя света в цялата му мръсотия. Сега той не е розов. Сега той е черен сив и неприветлив. Какъвто винаги е бил.
Сега ми казват че съм високомерен. А аз имам свойте причини за това. Намразих хората. Не ме е страх от тях. Презирам ги заради слабостите им. И аз имам свойте. Сега искам отмъщение. Оставих се в ръцете на хората и те не просто ме предадоха. Опитаха се да ме унищожат. Сега аз ще отмъщавам. Всъщност за какво? За слабоста си. Би било глупаво. Та нали вие ми я показахте и сега е под ключ. Как сега ще ме преборите? Как като нямам слабо място? Сега аз само ще раста а вие ще се биете за огризките покрай мен. Сега аз ставам безскрупулен. Ще ви газя и няма да ми прави впечатление. Ще съм по добър от вас във всяко отношение. Ще победя. Ах колко е важно това за мен. При липса на адекватно бойно поле сам си го създавам. Макар и честа и славата да не са същите аз все пак ги имам. Някой ден се надявам да получа и бойна слава. Истинска. За сега давя усещанията си с тези капки от тези наркотици.
За тези който надмогнат сляпата си глупост и гордост винаги има място край мен. Само че аз съм като Англия. Нямам вечни приятели. Имам вечни интереси. Това е помагало на тази държава да просперира. Защо да не помогне и на мен?
Вие се отрекохте от мен. Сега страдайте. Страдайте в жалките си подобия на живот.
World gone mad… понеделник, юни 18 2007
Размисли... 2:05 am
Какво стана, за секунда се обърнах и света полудя… буквално. Знам ли може и такъв да си е бил пък аз да не съм забелязвал… Вероятно е така… И ми става малко тъжно колко съм бил сляп досега… Дано все пак да е нещо временно.
