Спомни си :) вторник, май 26 2009

Ти си толкова вглъбена в себе си,
че не можеш да понесеш живота ти да мине покрай теб.
Събуди се бързичко, преди суетата ти да те прекърши.
Отвори си очите докато все още можеш.

Когато ти потрябвам
Точно преди да си спомниш за мен,
ще чуеш гласа ми, звучащ в съзнанието ти.
Когато ти потрябвам
Точно преди да си спомниш за мен,
ще чуеш гласа ми, звучащ в съзнанието ти.

Приятелите ти, задушиха се от егото ти.
Роднините ти отдавна не те познават.
Дори смъртта не смее да пристъпи прага ти.
Последица от фалшивия ти живот.

Когато ти потрябвам
Точно преди да си спомниш за мен,
ще чуеш гласа ми, звучащ в съзнанието ти.
Когато ти потрябвам
Точно преди да си спомниш за мен,
ще чуеш гласа ми, звучащ в съзнанието ти.

На никой тук няма да му липсваш отново
Никой тук не ще ти покаже как да полетиш отново
Нямаш респект към животa.
Нямаш уважение към смъртта.
Милост? Дума използвана само от загубеняците.
Болката и скръбта, подаръци небесни.
Никога не ще обичаш.
Никога не ще живееш.

Когато ти потрябвам
Точно преди да си спомниш за мен,
ще чуеш гласа ми, звучащ в съзнанието ти.
Когато ти потрябвам
Точно преди да си спомниш за мен,
ще чуеш гласа ми, звучащ в съзнанието ти.

Leave a Response »

 

Полети… неделя, май 24 2009

Искаш да видиш в бъдещето ли?
Трябва да се договориш с дявола!
И когато разбереш ще се молиш ли за милост,
или ще се опиташ да обърнеш времето?
И когато имаш човечеството в ръката си,
покажи ми тогава новата земя.
Искаш ли да потанцуваме?
Да оставим след нас всичко в развалини и пепел.

Полети… като ангелите…
Полети… като прахта…
Полети… към океаните…
Полети… като ръчно изкован бог…

Никой не иска да види знаците ти,
макар и скоро те да отнемат животите им.
Кръв и огън по ръцете…
Имената на жертвите по стените…
Страх и скръб в ноща…
Скоро злото семе ще се пробуди!
Някога скрито зад слънцето,
това което вчера е било днес е умряло!

Полети… като ангелите…
Полети… като прахта…
Полети… към океаните…
Полети… като ръчно изкован бог…

Времето за чакане приключи.
Сега гледаш в очите на един нов свят.
Горите умряха, реките пресъхнаха…
животът не съществува вече!
Кой би могъл да отгатне това разрушение?
И все пак това бяха последните ни дела..
И да искаш и да не искаш,
няма вече кой да ти разказва истории бедно дете.

Leave a Response »

 

Чувствам се … между два свята. четвъртък, май 21 2009

В далечния лабиринт, виждам 2 врати.
Едната води към промяна, другата където бях преди.

Аз съм ангел… падащ с счупени криле.
Аз съм звяра… дявола и всичко помежду им.
Съвсем нищо…

Никога не е тъмно тук, никога не е светло…
Чувствам се сякаш съм хванат между два свята… между два свята..

Когато ноща падне, острието излиза…
Желая, о как желая да можех да чувствам нещо..
Нищо не е грешно, не е и правилно
нито черно, нито бяло…

Иззад болката виждам сиянието на страстта да се показва…
Какво да правя?

Точно като дъгата… между слънце и мъгла
Чувствам се хванат в капан между два свята… между два свята…

Никога не се смея или усмихвам, никога не плача.
Умът ми е ням, и не издържам вече
Викайки ядосан, не се чува звук…
Заспал ли съм или се взирам просто в един сън..
Моля те, събуди ме!

Понякога ловеца, понякога плячката…
Чувствам се сякаш в капан, изгубен и ненамерен,
Чувствам се сякаш съм хванат между два свята…
Без капка надежда…

One Response »

 

Ева… вторник, май 19 2009

Ти си толкова сама..
да остана ли при теб?
подскажи ми, защо живееш…?

Ти създание на хармонията
далеч от прегрешенията,
чистота изпълва твоето аз..

Толкова много страст в теб
ласкана от мен?
Моята кожа, съвсем близо до теб…

Кажи какви приказки знае сърцето ти, Ева…
Както любопитството те измъчва…, Ева…
Ти която в страста си прегрешила, Ева…
Алената болка, заточена в тялото…много далеч от страната на чудесата…Ева….

Има много повече от това което разбираш…
Има много повече от товав за което живееш…
Скръбта те издава…
Познанието толкова близо..
Плодът толкова прекрасен…
направиш ли го и ще си свободна…
С каква цел си там?
виж колко е прекрасно
Вкуси я и ще си свободна…

Leave a Response »

 

Who am I? A newtype. неделя, май 17 2009

Непокорните звезди ще си спомнят за нас…
Напалмът в небето още не е загаснал..
Сляха се в едно в нашта борба,
машини и плът със стомана в душите.

Планети стават на пепел, изгарят светове,
за новата ера създадени сме!

Newtype…Newtype…
За какво и като какъв си роден, спомни си!
Newtype…Newtype…
В звездния прах се изгуби твоя рай..

Хоризонтите на галактиките дишат огън…
Армадите на враговете свиват обръча..
Предадоха Земята, създателите ни,
но войната на световете едва сега започва!

Живи машини със сърца в гърдите,
за тази война създадоха ни!

Newtype…Newtype…
За какво и като какъв си роден, спомни си!
Newtype…Newtype…
В звездния прах се изгуби твоя рай..

Висшата раса на загиналата Земя,
за триумфа на волята, създадоха ни!

Newtype…Newtype…
За какво и като какъв си роден, спомни си!
Newtype…Newtype…
В звездния прах се изгуби твоя рай..

Newtype…Newtype…
За какво и като какъв си роден, спомни си!
Newtype…Newtype…
В звездния прах се изгуби твоя рай..

Leave a Response »