И аз пред теб, пред мене ти кога и кой ще се реши? И страх ли е това сега? Ще питам тебе аз сега… И дъх в дъха… вземи го ти…. и аз пред теб пред мене ти…
ПОБЕДА! :)) неделя, юли 5 2009
Ежедневие 10:31 pm
Това за което си мислех последната година в политическо отношение е на път да се случи 
А именно една партия да получи мнозинство! 
Честито на ГЕРБерите Макар и да не гласувах за тях се радвам че получиха голям вот На фона на автобусите на ДПС…. щастлив съм че ще стоят на страна от управлението Да е честито на всички демократи в БГ:) пък ще видим как ще стане коалицията, ако се наложи
СБОГОМ!!!!!!!!!!!! неделя, юли 5 2009
Ежедневие 2:09 am
?
Сбогом на всички които прочетете това
Who will not recognize me well…. this will be tollerable… till 2012 at least
Любовта означава болка сряда, юли 1 2009
Музика 1:40 pm
Какво става с теб?
Думи на хартия…
Мисли отиващи в нищото
Питай ме: Какво правиш?
Тук ли си още?С мен..
Напиши пред мен
Думи без чувства…
Чувства обръщащи се ту насам ту натам
Тъгувам за мен… и за теб.
Любовта означава болка
Когато те видя
Ела и ми кажи защо любовта боли?
И дали си до мен?
И дали в сякаш два свята
един с друг се сблъскват?
Wir herzkopfüber fallen
Тичай през ноща
Съмненията разбуди
Един лист носещ се в бурята
Мога ли да ти се доверя?
Мога ли да надникна в душата ти?
Не знам вече къде
и за какво съм още с теб?
Но мечтая и се надявам и вярвам
за чувствата ти към мен.
Така и страхът си отива
и не оставам отново под дъжда.
Любовта означава болка
Когато те видя
Ела и ми кажи защо любовта боли?
И дали си до мен?
И дали в сякаш два свята
един с друг се сблъскват?
Wir herzkopfüber fallen
Любовта означава гордост
защото съм рискувал
Когато плачеш заедно с мен и аз с теб.
И ще си отидеш ли след това?
Усещам страстта и студа
сблъскващи се един с друг
Wir herzkopfüber fallen
Прегръщам те силно
и те оставям да си тръгнеш.
Копнежа вече ме прегазва.
Потърси своя път и намери щастието си.
и се върни.
Спомни си :) вторник, май 26 2009
Музика 10:59 am
Ти си толкова вглъбена в себе си,
че не можеш да понесеш живота ти да мине покрай теб.
Събуди се бързичко, преди суетата ти да те прекърши.
Отвори си очите докато все още можеш.
Когато ти потрябвам
Точно преди да си спомниш за мен,
ще чуеш гласа ми, звучащ в съзнанието ти.
Когато ти потрябвам
Точно преди да си спомниш за мен,
ще чуеш гласа ми, звучащ в съзнанието ти.
Приятелите ти, задушиха се от егото ти.
Роднините ти отдавна не те познават.
Дори смъртта не смее да пристъпи прага ти.
Последица от фалшивия ти живот.
Когато ти потрябвам
Точно преди да си спомниш за мен,
ще чуеш гласа ми, звучащ в съзнанието ти.
Когато ти потрябвам
Точно преди да си спомниш за мен,
ще чуеш гласа ми, звучащ в съзнанието ти.
На никой тук няма да му липсваш отново
Никой тук не ще ти покаже как да полетиш отново
Нямаш респект към животa.
Нямаш уважение към смъртта.
Милост? Дума използвана само от загубеняците.
Болката и скръбта, подаръци небесни.
Никога не ще обичаш.
Никога не ще живееш.
Когато ти потрябвам
Точно преди да си спомниш за мен,
ще чуеш гласа ми, звучащ в съзнанието ти.
Когато ти потрябвам
Точно преди да си спомниш за мен,
ще чуеш гласа ми, звучащ в съзнанието ти.
Полети… неделя, май 24 2009
Музика 5:55 pm
Искаш да видиш в бъдещето ли?
Трябва да се договориш с дявола!
И когато разбереш ще се молиш ли за милост,
или ще се опиташ да обърнеш времето?
И когато имаш човечеството в ръката си,
покажи ми тогава новата земя.
Искаш ли да потанцуваме?
Да оставим след нас всичко в развалини и пепел.
Полети… като ангелите…
Полети… като прахта…
Полети… към океаните…
Полети… като ръчно изкован бог…
Никой не иска да види знаците ти,
макар и скоро те да отнемат животите им.
Кръв и огън по ръцете…
Имената на жертвите по стените…
Страх и скръб в ноща…
Скоро злото семе ще се пробуди!
Някога скрито зад слънцето,
това което вчера е било днес е умряло!
Полети… като ангелите…
Полети… като прахта…
Полети… към океаните…
Полети… като ръчно изкован бог…
Времето за чакане приключи.
Сега гледаш в очите на един нов свят.
Горите умряха, реките пресъхнаха…
животът не съществува вече!
Кой би могъл да отгатне това разрушение?
И все пак това бяха последните ни дела..
И да искаш и да не искаш,
няма вече кой да ти разказва истории бедно дете.
Чувствам се … между два свята. четвъртък, май 21 2009
Музика 4:34 pm
В далечния лабиринт, виждам 2 врати.
Едната води към промяна, другата където бях преди.
Аз съм ангел… падащ с счупени криле.
Аз съм звяра… дявола и всичко помежду им.
Съвсем нищо…
Никога не е тъмно тук, никога не е светло…
Чувствам се сякаш съм хванат между два свята… между два свята..
Когато ноща падне, острието излиза…
Желая, о как желая да можех да чувствам нещо..
Нищо не е грешно, не е и правилно
нито черно, нито бяло…
Иззад болката виждам сиянието на страстта да се показва…
Какво да правя?
Точно като дъгата… между слънце и мъгла
Чувствам се хванат в капан между два свята… между два свята…
Никога не се смея или усмихвам, никога не плача.
Умът ми е ням, и не издържам вече
Викайки ядосан, не се чува звук…
Заспал ли съм или се взирам просто в един сън..
Моля те, събуди ме!
Понякога ловеца, понякога плячката…
Чувствам се сякаш в капан, изгубен и ненамерен,
Чувствам се сякаш съм хванат между два свята…
Без капка надежда…
Ева… вторник, май 19 2009
Музика 9:00 am
Ти си толкова сама..
да остана ли при теб?
подскажи ми, защо живееш…?
Ти създание на хармонията
далеч от прегрешенията,
чистота изпълва твоето аз..
Толкова много страст в теб
ласкана от мен?
Моята кожа, съвсем близо до теб…
Кажи какви приказки знае сърцето ти, Ева…
Както любопитството те измъчва…, Ева…
Ти която в страста си прегрешила, Ева…
Алената болка, заточена в тялото…много далеч от страната на чудесата…Ева….
Има много повече от това което разбираш…
Има много повече от товав за което живееш…
Скръбта те издава…
Познанието толкова близо..
Плодът толкова прекрасен…
направиш ли го и ще си свободна…
С каква цел си там?
виж колко е прекрасно
Вкуси я и ще си свободна…
Who am I? A newtype. неделя, май 17 2009
Музика 10:08 pm
Непокорните звезди ще си спомнят за нас…
Напалмът в небето още не е загаснал..
Сляха се в едно в нашта борба,
машини и плът със стомана в душите.
Планети стават на пепел, изгарят светове,
за новата ера създадени сме!
Newtype…Newtype…
За какво и като какъв си роден, спомни си!
Newtype…Newtype…
В звездния прах се изгуби твоя рай..
Хоризонтите на галактиките дишат огън…
Армадите на враговете свиват обръча..
Предадоха Земята, създателите ни,
но войната на световете едва сега започва!
Живи машини със сърца в гърдите,
за тази война създадоха ни!
Newtype…Newtype…
За какво и като какъв си роден, спомни си!
Newtype…Newtype…
В звездния прах се изгуби твоя рай..
Висшата раса на загиналата Земя,
за триумфа на волята, създадоха ни!
Newtype…Newtype…
За какво и като какъв си роден, спомни си!
Newtype…Newtype…
В звездния прах се изгуби твоя рай..
Newtype…Newtype…
За какво и като какъв си роден, спомни си!
Newtype…Newtype…
В звездния прах се изгуби твоя рай..
Zauberer.. сряда, фев 25 2009
Музика 10:56 pm
Искаш ли да се наслаждаваш?
По законите на твоя избор…
Мислиш ли че можеш всичко по-добре?
няма правила за толкова много мъка…
Хвърляш думите си
незаконно и необезпокоявана.
Мислиш си че можеш да създаваш?
Не виждаш ли че само рушиш…
Ти не си вече моето слово
Ти не си вече моята гордост
ТИ не си вече моята дъга…
Ти не си вече моето сърце
за което си струва да се бориш…
Трябва ли наистина още да вярвам,
в идеали и в твоя разсъдък?
Трябва ли наистина още да вярвам,
че ми даваш хляба с твоята ръка?
Истина и вярност
един твърде кратък момент за теб..
не ще извижея това…
Прегазваш всяко щастие веднага…
Ти не си вече моето слово
Ти не си вече моята гордост
ТИ не си вече моята дъга…
Ти не си вече моето сърце
за което си струва да се бориш…
